В прочутата традиция на скитащото се кино на пътя, Добре дошли в никъде (Bullet Hole Road) е свеж, експериментален вариант. Силно разчитащ на анимация с графики за движение, режисьорът Уилям Кюсик описва сюрреалистичните срещи на петима припокриващи се непознати в американската пустиня. Духът напомня за Дейвид Линч, а напоследък и за Калвин Лий Ридър и Кори Макаби, но никога не се чувства производен, винаги носи свежа светлина... Киното често губи сила в яснотата, в стриктното придържане към логиката на разказа. Тромавият и раздробен характер на Welcome To Nowhere предлага повече от история, тук единственото, което наистина има значение, е умората от лутането. Мътно е, потно е и скицирано. „Знаете ли как някои хапчета, които приемате, са чисти, но отвътре всички тези малки топчета лайна са наистина хапчето?“ Това е мястото, където няма никъде. Това беше нещо от култовата класика.